Aристип (ок.435-355 пр.Хр.)
Аристип
За живота на Аристип има малко данни. Информацията за Аристип идва главно от Ксенофон и Евсевий Кесарийски. Смята се, че той произхожда от проспериращо семейство. По време на Олимпийските игри той отива в Атина, за да се запознае със Сократ. Става част от неговия кръг, но след това се оттегля и предприема редица пътувания. Развива свои хедонистични теории. Той е имал дъщеря на име Арете, която е била добре обучена образована жена и двамата са преподавали срещу заплащане. Аристип е първият ученик на Сократ, който след смъртта на своя учител се проявява като софист – преподава срещу заплащане и взема високи такси от учениците си.
След завръщането си у дома, Aристип създава своя философска школа, която учи, че знанието има стойност, когато е практически полезно. Аристип презира математиката и счита натуралистичните изследвания за ненужни. Според него ние можем да познаваме само собствените си чувства (не чувствата на другите), а те принадлежат на момента. Чувствата могат да бъдат разграничени на предизвикващи удоволствие или болка и могат да се отнасят за духовно или физическо удоволствие.
Аристип твърди, че реално е само това, което можем да възприемем и се позовава на софистиката. Той определя усещанията като относителни, субективни и подвеждащи, но заключава, че без тях обаче не можем да знаем достатъчно. Създава хедонистичната етика и утвърждава, че основна цел на съществуването е удовлетворението, но човек не трябва да бъде роб на удоволствието. Развива идеите си изключително в областта на ежедневния живот, създавайки прагматични, а не само теоретични принципи.
Хедонизмът на Аристип се характеризира с краен индивидуализъм и отричане на традицията. За него истинското удоволствие винаги е динамично и е двигател за съществуването на истински позитивната личност. Човек трябва да живее само в настоящето, игнорирайки миналото и бъдещето. Това е формулировката на т. нар. авангардни la Lettre Carpe Diem, което ще намери много последователи, особено сред интелектуалците в Латинска Америка. Негови последователи стават също Епикур, Хобс, Лок, Хюм, Бентам и други философи.
